Дейността представлява проучване нуждите от обучения на служителите от затворите в страната, които пряко работят с лица с психични проблеми и лица с ниско интелектуално ниво. Проучването обхваща всички 12 затвора в страната и ПД „Бойчиновци”. Дейността подпомага създаването на по-точна картина за съществуващите потребности на целевата група.

Полуструктурираните интервюта с лица на ръководни позиции в затворите и ГДИН се проведоха от двама експерти, след което бе изготвен доклад с обобщение на данните от проучванията.

Интервюираните ръководители, работещи в затворите и ГДИН, са в пенитенциарната система между 10 и 16 години, като периодът на заеманата ръководна позиция е от един месец до шестнадесет години.

Според интервюираните, броят на лицата, лишени от свобода, които имат психични проблеми, не е малък като цяло и той спъва цялостната им дейност по ресоциализация, осъществявана в пенитенциарните институции. Те също смятат, че броят на лицата с психични проблеми, настанени при тях, е в диапазона 5%-80% от всички настанени в затвора лица. Там, където те са между 5% и 15%, може да се осъществи ресоциализация, но там, където процентът им е по-висок, това е изключително трудно.

Според по-голямата част от интервюираните, лицата в затворите с ниско интелектуално ниво са в диапазона 45%-75%. Хората с психични проблеми и хората с ниско интелектуално ниво в местата за лишаване от свобода създават напрежение в общността и нарушават вътрешните правила. В затворите липсват условия за лицата с психични заболявания, защото има лекари, но те не могат винаги да им помогнат адекватно. Ето защо, тези лица често трябва да бъдат извеждани от затвора, за да получат адекватна и своевременна лекарска помощ.

Според интервюираните, работещите в местата за лишаване от свобода като цяло имат подготовка за работа с лица с психични проблеми и с ниско интелектуално ниво, тъй като са завършили психология и педагогика. Те смятат, че съществува система за диагностика на интелектуалното ниво, прилагаща се в затвора, но като цяло тя не е едина за всички. Друга част от интервюираните посочват съществуването на външна система за диагностика на интелектуалното ниво, прилагана от специалисти, работещи в Инспектората по образование.

Според по-голяма част от интервюираните, в ГДИН няма налична специализирана оценка или програми за лицата с психични проблеми. Използват се различни методи в психологическата работа, а когато има нужда се извършва консултация с психиатър. Те смятат, че би било добре във всеки затвор да има такъв специалист. И в момента за това съществува щат, но в по-голяма част от затворите, той е незает.

Изводите сочат, че за да се оптимизира пряката работа с лица с ниско интелектуално ниво и психични проблеми в условията на пенитенциарната системата е нужно: да се подобри материалната база и оборудването в затворите; да се направят нужните законодателни промени; да се осигурят добре подготвени кадри - психиатри, психолози; непрекъснато да се повишава квалификацията на служителите, работещи в затворите за работа с тези целеви групи; повече срещи за обмяна на опит; мултифунционален екип (ИСДВР, психолог, психиатър и обучени служители от надзорния състав) и др.