Аналитичен доклад от всички проучвания
След серия от проведени проучвания в Областните пробационни служби на територията на страната – фокус групи, дълбочинни интервюта и анонимни анкетни карти, получената информация бе обобщена и анализирана в доклад.
Система за обучение на пробационните служители съществува, въпреки незадоволителните материални и финансови ресурси за нейното развитие. Освен обучения, пряко свързани с дейността на пробационните служители обаче, е необходимо да се организират и текущи курсове за повишаване на квалификацията, които не са пряко свързани с дейността им, но пък повишават тяхната организационна култура и ги мотивират да работят с отделните правонарушители.
Според голяма част от интервюираните, работата в Пробационните служби, би следвало да да се реализира в екип. Също така и да бъде насочена към работа с определен тип осъдени на пробация, например: „шофиращи след употреба на алкохол и без свидетелство за правонарушение”; „извършители на кражби” и „извършители на престъпления, свързани с агресия”.
Интервюираните ръководители в пробационната система смятат, че е добре да се въведат стандарти за работа с осъдени и осигуряване на Пробационните служби с достатъчен брой служители, които да работят по индивидуален случай.
Интервюираните рядко са участвали или досега не са имали възможност да участват в международни обучения и семинари, но биха искали да се запознаят отблизо със съществуващите успешни пробационни модели в Европа.
Участниците смятат, че имат много добри и отлични теоретични знания и практични умения, но е необходимо да продължават да се развиват и при възможност да се включат в допълнителни обучения. Изведени са следните теми за допълнително обучение: Управление на екипа в условията на финансов дефицит и стеснени правомощия; Ограничения в свободното предвижване чрез електронно наблюдение: работа с високорискови правонарушители; Подходи и техники за повишаване мотивацията за работа на служителите. Оранизационно поведение и супервизия. Управление на човешкия ресурс; Теми, свързани с работата с наркозависими, алкохолно зависими; Теми, свързани с работа в кризисни ситуации (като професионалисти и личности) и много други.
До голяма степен резултатите от интервютата с представители на ръководния персонал кореспондират с тези от анкетите сред служителите. Резултатите от проведената анонимна анкета дава основание да се направи извода, че на национално равнище липсва система за перманентно обучение на работещите в пробационните служби в страната, което не удовлетворява като цяло техните потребности от поддържане на добри професионални стандарти на работа. Акцентирано е на потребността на пробационните служители в страната от комуникация и обмяна на опит помежду им, с оглед уеднаквяване на подходи за работа и справяне по конкретни казуси от практиката.
Като цяло дискусиите във фокус групите са конструктивни. От тях могат да се направят следните заключения: Първоначалното обучение на пробационните служители, задължително по закон и реализирано в обучителния център в Плевен е полезно, но недостатъчно. Значителна част от пробационните служители, участвали във фокус групите, са преминали различни допълнителни квалификационни курсове и обучения за повишаване на професионалната квалификация, но прави впечатление, че те са по-скоро плод на лична инициатива, а не на целенасочена и системна политика от страна на ГДИН.
Като генерално оформящ се извод може да се открои нуждата от задълбочено обучение и разбиране на европейските практики за правораздаване и пробационна дейност. Ясно се очертава нуждата от създаване и развитие на система за продължаващо обучение и квалификация на пробационните служители, която да се характеризира с регулярност, добра тематична структурираност и адекватност на техните нужди и потребности.
Изследваните лица, в основната си част считат, че обучителите би следвало да са професионалисти с опит в пробационната сфера, за предпочитане психолози, криминолози, терапевти.
Система за обучение на пробационните служители съществува, въпреки незадоволителните материални и финансови ресурси за нейното развитие. Освен обучения, пряко свързани с дейността на пробационните служители обаче, е необходимо да се организират и текущи курсове за повишаване на квалификацията, които не са пряко свързани с дейността им, но пък повишават тяхната организационна култура и ги мотивират да работят с отделните правонарушители.
Според голяма част от интервюираните, работата в Пробационните служби, би следвало да да се реализира в екип. Също така и да бъде насочена към работа с определен тип осъдени на пробация, например: „шофиращи след употреба на алкохол и без свидетелство за правонарушение”; „извършители на кражби” и „извършители на престъпления, свързани с агресия”.
Интервюираните ръководители в пробационната система смятат, че е добре да се въведат стандарти за работа с осъдени и осигуряване на Пробационните служби с достатъчен брой служители, които да работят по индивидуален случай.
Интервюираните рядко са участвали или досега не са имали възможност да участват в международни обучения и семинари, но биха искали да се запознаят отблизо със съществуващите успешни пробационни модели в Европа.
Участниците смятат, че имат много добри и отлични теоретични знания и практични умения, но е необходимо да продължават да се развиват и при възможност да се включат в допълнителни обучения. Изведени са следните теми за допълнително обучение: Управление на екипа в условията на финансов дефицит и стеснени правомощия; Ограничения в свободното предвижване чрез електронно наблюдение: работа с високорискови правонарушители; Подходи и техники за повишаване мотивацията за работа на служителите. Оранизационно поведение и супервизия. Управление на човешкия ресурс; Теми, свързани с работата с наркозависими, алкохолно зависими; Теми, свързани с работа в кризисни ситуации (като професионалисти и личности) и много други.
До голяма степен резултатите от интервютата с представители на ръководния персонал кореспондират с тези от анкетите сред служителите. Резултатите от проведената анонимна анкета дава основание да се направи извода, че на национално равнище липсва система за перманентно обучение на работещите в пробационните служби в страната, което не удовлетворява като цяло техните потребности от поддържане на добри професионални стандарти на работа. Акцентирано е на потребността на пробационните служители в страната от комуникация и обмяна на опит помежду им, с оглед уеднаквяване на подходи за работа и справяне по конкретни казуси от практиката.
Като цяло дискусиите във фокус групите са конструктивни. От тях могат да се направят следните заключения: Първоначалното обучение на пробационните служители, задължително по закон и реализирано в обучителния център в Плевен е полезно, но недостатъчно. Значителна част от пробационните служители, участвали във фокус групите, са преминали различни допълнителни квалификационни курсове и обучения за повишаване на професионалната квалификация, но прави впечатление, че те са по-скоро плод на лична инициатива, а не на целенасочена и системна политика от страна на ГДИН.
Като генерално оформящ се извод може да се открои нуждата от задълбочено обучение и разбиране на европейските практики за правораздаване и пробационна дейност. Ясно се очертава нуждата от създаване и развитие на система за продължаващо обучение и квалификация на пробационните служители, която да се характеризира с регулярност, добра тематична структурираност и адекватност на техните нужди и потребности.
Изследваните лица, в основната си част считат, че обучителите би следвало да са професионалисти с опит в пробационната сфера, за предпочитане психолози, криминолози, терапевти.